Спорове
След като вече притежавате регистриран дизайн на Общността, той може да служи като основание за „оспорване" на потенциално противоречащи си права. Самият той обаче също може да бъде „оспорен" или „атакуван".
Даден дизайн може да бъдат атакуван пред различни инстанции — пред Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) или пред националните съдилища. По-нататък е обяснено какви действия да предприемете пред EUIPO. Информация относно съдебните действия може да намерите в раздел „Защитете правата си".
За разлика от марките, по отношение на които може да възникнат спорове преди регистрирането на марката, дизайните може да бъдат оспорени едва след регистрирането им. На правен език оспорването се нарича искане за обявяване на недействителност. По-нататък е обяснена процедурата по обявяване на недействителност от гледна точка на подаващия искането и на притежателя на РДО.
Започване на производство за обявяване на недействителност
Как да подадете искане за обявяване на недействителност
Използването на официалния формуляр за подаване на искане за обявяване на недействителност не е задължително, но е силно препоръчително, защото то улеснява обработването на искането и предотвратява грешки. Искането, заедно с придружаващите документи, следва да бъде подадено в два комплекта: така единият комплект може да се съхранява в архива на Службата, а другият — да бъде изпратен на притежателя на РДО, без да се влошава качеството поради копиране.
Искането за обявяване на недействителност може да бъде подадено до EUIPO по пощата.
Прегледайте бележките относно формуляра на искането за обявяване на недействителност на регистриран дизайн на Общността, ако не сте сигурни как да го попълните. Препоръчително е също да потърсите правен съвет, преди да подадете искане за обявяване на недействителност.
Таксата за подаване на искане за обявяване на недействителност е 350 EUR. Исканията няма да бъдат считани за подадени, докато таксата не бъде заплатена в пълен размер.
Процедура по обявяване на недействителност
EUIPO изпраща искането за обявяване на недействителност на притежателя на РДО, който следва да отговори в срок от два месеца. Ако притежателят на РДО не отговори, EUIPO взема решение въз основа на искането във вида, в който е подадено от лицето, искащо обявяване на недействителност. Ако притежателят на РДО реши да отговори, неговите съображения се предоставят незабавно на лицето, искащо обявяване на недействителност.
Ако прецени, че разполага с достатъчна информация, EUIPO се произнася с решение. В противен случай може да се наложи допълнителна размяна на кореспонденция.
Всяка от страните може да поиска удължаване на двумесечния срок, ако той е недостатъчен. По принцип първото искане за удължаване на този срок се удовлетворява автоматично. Следващи удължавания се предоставят само ако е представена достатъчна и подходяща обосновка.
Графикът описва процеса за обявяване на недействителност. Първата стъпка е „Уведомяване относно обявяване на недействителност", като притежателят следва да отговори в срок от 2 месеца. Следващата стъпка е „Уведомяване на лицето, искащо обявяване на недействителност, относно съображенията на притежателя на РДО", а два месеца след това е окончателният срок за отговор от страна на лицето, искащо обявяване на недействителност.
- 2 месеца
- 2 месеца
- Уведомяване относно обявяване на недействителност
- Срок за отговор от притежателя на РДО
- Уведомяване на лицето, искащо обявяване на недействителност, относно съображенията на притежателя на РДО
- Окончателен срок за отговор от лицето, искащо обявяване на недействителност
Основания за обявяване на недействителност
В член 25, параграф 1, буква б) от Регламента относно дизайните се посочват различните основания за обявяване на недействителност. Най-често използваните основания са, че дизайнът не е нов или оригинален. Други основания са поместени в насоките.
Всеки може да подаде искане за обявяване на недействителност. Не се изисква да ПРИТЕЖАВАТЕ по-ранно право, за да подадете такова искане. Необходимо е единствено да докажете, че дизайнът не е нов или оригинален, т.е. да покажете, че същият или сходен дизайн (независимо дали е ваш) съществува преди този, срещу който е насочено искането за обявяване на недействителност.
Доказателство
За да бъде удовлетворено искането за обявяване на недействителност поради липса на новост или оригиналност, трябва да бъдат доказани две неща:
- Че е разгласен по-ранен дизайн.
- Че двата дизайна създават еднакво общо впечатление у информирания потребител.
EUIPO ще вземе предвид общото впечатление само ако е налице разгласен по-ранен дизайн.
Разгласяване на по-ранен дизайн
Изисква се представяне на по-ранния дизайн(и), придружено от документални доказателства за разгласяването.
В следния списък са посочени примерни документи, които може да послужат за тази цел. В насоките е обяснено как EUIPO оценява тези доказателства и какво значение се придава на всяко от тях:
- Официални публикации: най-общо разгласяването представлява публикуване на по-ранен дизайн в бюлетина на служба за интелектуална собственост, където и да е по света, включително публикациите в бюлетини за марки и патенти.
- Изложения и използване в търговията: представянето на дизайн на обществеността на международно изложение, където и да е по света, обикновено представлява разгласяване, както и използването на дизайн в търговията.
- Разгласяване по интернет: по принцип разгласяването по интернет представлява част от предходната точка. Информацията, разгласена по интернет или в онлайн бази данни, се счита за общодостъпна от датата на публикуване на информацията. Естеството на интернет обаче може да затрудни установяването на действителната дата, на която информацията е станала общодостъпна — не на всички уеб страници е указано кога са публикувани.
- Писмени клетвени декларации: по принцип клетвените декларации сами по себе си не са достатъчни за доказване на разгласяването на по-ранен дизайн. Те обаче може да потвърдят и/или пояснят достоверността на други документи.
Общо впечатление у информирания потребител
При сравняването на два дизайна EUIPO прилага същите критерии, които следва да се прилагат при търсенето на по-ранни права и откриването на потенциално сходни права. Допълнителна информация за оценяването на общото впечатление е предоставена в насоките.
Приключване на производството по обявяване на недействителност
Процедурата по обявяване на недействителност приключва:
- Поради решение за прекратяване на производството, взето от една от страните или от двете страни (защото спорът е решен от страните по взаимно съгласие, защото лицето, искащо обявяване на недействителност, оттегля искането си или защото притежателят на РДО се отказва от дизайна на Общността).
- Или поради издаване на решение от EUIPO за приключване на производството. Всяка страна по производството за обявяване на недействителност има право да обжалва решение, което я засяга по неблагоприятен начин.
Дизайн на Общността, обявен за недействителен, се счита за несъществуващ.
Кой заплаща разноските
Определянето на страната, която следва да заплати разноските, зависи от изхода на решението или от това, кой прекратява производството.
При издаването на решение на EUIPO обикновено има два възможни изхода:
РДО не е обявен за недействителен
Лицето, искащо обявяване на недействителност заплаща разноските за представителството на притежателя на РДО — обикновено 400 EUR.
РДО е обявен за недействителен
Притежателят на РДО заплаща разноските на лицето, искащо обявяване на недействителност — обикновено 750 EUR, като тази сума включва таксата за искане за обявяване на недействителност в размер на 350 EUR и разходите за представителството в размер на 400 EUR.