• Сертификатните марки на Европейския съюз (ЕС) са нов вид марки на равнище ЕС, макар че такива марки вече съществуват в практиката на някои национални системи за интелектуална собственост.
• Сертификатните марки позволяват на сертифицираща институция или организация да разреши на лицата, участващи в системата за сертифициране, да използват марката като знак за стоки или услуги, които са в съответствие с изискванията за сертифициране.

• Разпоредби за обосноваване онлайн на възражения и отмени в някои случаи от признати от Службата онлайн източници
• Придобит отличителен характер като допълнителна претенция, с което се дава възможност на заявителя на практика да изчерпи правото на обжалване на вътрешноприсъщ отличителен характер, преди да му се наложи да доказва придобит отличителен характер
• Кодифициране на практиката на EUIPO (както е обяснено в нейните насоки) по отношение на закъснели доказателства за обосноваване и доказателства за използване
• Значително опростяване на изискванията за превод
• Присъждане на марка на ЕС като корективна мярка в някои случаи
• Официални изисквания относно структурата и формата на писмени доказателства за всички процедури (представяне на доказателства в приложения)
• Ръчните доставки и депонирането в пощенски кутии няма да се приемат повече от Службата
• Както регламентът за изпълнение за марките на ЕС, така и делегираният регламент за марките на ЕС съдържат преходни разпоредби, които определят подробно кога новите процедурни разпоредби влизат в сила.

По отношение на абсолютните основания за отказ основните промени са следните:

• Функционалните знаци (напр. цвят или звук) вече ще бъдат предмет на същите забрани, които се прилагат по отношение на марките, отнасящи се до форма.
• С регламента за изменение се уточняват забраните, свързани със защитените наименования за произход (ЗНП), защитените географски указания (ЗГУ) и други права на интелектуална собственост.
• Отменя се възможността за изготвяне на декларация за отказ от изключителни права върху неотличителни елементи на марки, с цел да се избегнат съмнения относно обхвата на защитата.
• С регламента за изменение се кодифицира настоящата практика по отношение на производствата по обявяване на недействителност, базирани на абсолютни основания, с което проверката се ограничава само до аргументите и основанията, посочени от страните.

По отношение на производствата по възражения и отмяна основните промени са следните:

• внесени за изменения по отношение на началната дата на срока за подаване на възражения срещу международни регистрации, посочващи ЕС. Съгласно новата уредба този срок започва да тече един месец след датата на публикуването,
• с регламента за изменение са въведени някои изменения по отношение на насрещните искове, предявени пред съдилища за марките на ЕС. В такива случаи съдилищата за марките на ЕС няма да пристъпват към разглеждане на насрещните искове, докато заинтересованата страна или съдът не уведомят Службата за датата, на която е предявен насрещният иск,
• с регламента за изменение на Службата е възложено задължението да уведомява компетентния съд за марките на ЕС за всяко предишно искане за отмяна или за обявяване на недействителност, подадено пред Службата.

По отношение на относителните основания за отказ основните промени са следните:

• въведено е отделно специфично основание за възражение и отмяна въз основа на защитени наименования за произход и защитени географски указания,
• въведени са и промени, засягащи една от датите, определящи задължението за предоставяне на доказателства за използване и определящи приложимия срок. Съгласно новата уредба съответната дата вече е датата на заявяване или датата на приоритет на оспорената заявка за марка на ЕС, а не датата на нейното публикуване;
• поредица от уточнения, произтичащи от съществуващата административна и съдебна практика.

По отношение на производствата по обжалване основните промени, въведени с регламента за изменение, са следните:

• отмяна на междинното преразглеждане във връзка със случаите inter partes, което следва да доведе до съкращаване на общата продължителност на производствата по обжалване в тези случаи. Тази промяна е в съответствие с целта за рационализиране на процедурите пред Службата и отчита факта, че междинното преразглеждане на първоинстанционни решения по случаи inter partes е било допустимо само в изключителни случаи (тъй като изисква съгласието и на двете страни),
• въведени са разпоредби, уточняващи и кодифициращи съществуващата практика по отношение на спомагателните жалби и датата на влизане в сила на решенията на апелативните състави. Тези решения пораждат правни последици след изтичането на срока за тяхното оспорване или, ако те са оспорени в този срок, след отхвърлянето на жалбата от Общия съд или, в случай на обжалване пред по-горна инстанция — от Съда.