Вписвания

Вписването представлява запис в регистъра на EUIPO — базата данни, съдържаща информация за всички марки и дизайни, регистрирани от EUIPO, който предполага изменение на определена информация в него.

По-долу са описани видовете вписвания, които могат бъдат направени чрез формуляри онлайн. За да видите информацията за всяко вписване, кликнете върху съответния линк. В регистрите на марките на ЕС и регистрираните дизайни на Общността могат да бъдат въвеждани съответно само вписванията, предвидени в член  111 от Регламента за марките на Европейския съюз и в член  69 от Регламента за регистрирания дизайн на Общността.

За повече информация вижте Насоките за марки и дизайни.

• Пълно и частично прехвърляне

  Пълното прехвърляне представлява промяна в собствеността на заявка или регистрация за марка на Европейския съюз (марка на ЕС) или регистриран дизайн на Общността (РДО). Частичното прехвърляне е прехвърляне на някои от стоките и/или услугите, свързани със заявката или регистрацията на марката на ЕС. Не е възможно частично прехвърляне за регистрирани дизайни на Общността.

  За да се впише прехвърляне, не е необходимо да се изпращат документи за доказване на това прехвърляне (напр. акт за прехвърляне), ако представителят, подписал искането, е поставил отметка в полето „Представител за двете страни“. Представителят може да подписва от името на двете страни единствено ако е посочен като представител, назначен от първоначалния притежател в базата данни, и ако е посочен като представител и на новия притежател/бенефициер на права.

  Във всички други случаи заявката за вписване трябва да е придружена от декларация, подписана от двете страни, доказателство за прехвърлянето и т.н.

  Искания за вписване на прехвърляне могат да се правят за марки на ЕС и за РДО, които все още са във фазата на заявяване. Прилагат се същите правила.

  Когато поискате пълно или частично прехвърляне, крайните бенефициери на правата ще бъдат тези, добавени от потребителя в раздел „Правоприемник или бенефициер на права“ на онлайн формата. Например:

  Ако има търговска марка с двама собственици А и Б и собственик А иска да прехвърли правата си на бъдещия собственик В, но собственик Б иска да запази правата си, тогава потребителят ще трябва да добави Б и В в раздел „Правоприемник или бенефициер на права“.

  

• Разделяне

  Марка или заявка за марка може да бъде „разделена“ по искане на заявителя/притежателя на марката. Разделянето на регистрацията или на заявката за марка е особено полезно, когато се цели да се изолира спорна марка за определени стоки или услуги, като се запази регистрацията за другите стоки или услуги. Частичното прехвърляне, което включва промяна в собствеността, е безплатно, но за искането за разделяне на марка на ЕС, която ще продължи да бъде собственост на същия притежател, се дължи такса.

  Разделяне не може да бъде поискано:

  • преди да е определена дата на заявяване;
  • в срок от три месеца след публикуването на заявката за марка на ЕС;
  • ако стоките и услугите са предмет на производство по възражение или отмяна.

  Същите условия са приложими, ако е налице насрещен иск за отмяна или за обявяване на недействителност, който е в процес на разглеждане в съд за марки на ЕС.

  Стоките и услугите, подлежащи на разделяне, трябва да бъдат ясно определени и да няма припокриване между стоките и услугите, които остават в първоначалната заявка или регистрация, и тези в новата(ите) заявка(и) или регистрация(ии).

• Предходност/отмяна на предходност

  Притежател на по-ранна марка, регистрирана в държава членка, включително на марка, регистрирана съгласно международни договорености, имащи действие в държава членка, който притежава идентична марка на ЕС за стоки и услуги, идентични на или съдържащи се в тези, за които е била регистрирана по-ранната марка, може да претендира, за марката на ЕС предходността на по-ранната марка по отношение на държавата членка, в която или за която тя е била регистрирана.

  Претенции за предходност могат да бъдат предявени по всяко време след регистрирането на марката на ЕС.

  Претенции за предходност могат да бъдат предявени за по-ранна регистрация, но не и за по-рано подадена заявка. Датата на по-ранната марка трябва да бъде преди датата на заявяване или преди датата на приоритета на марката на ЕС, ако има такава.

  По-ранното право обаче трябва да е още в сила. Претенцията за предходност няма да бъде приета, ако давността на по-ранното право е изтекла. Ако при предявяване на претенцията по-ранната регистрация вече е изтекла, не може да се претендира предходност, дори ако съответният национален закон за марките предвижда шестмесечен гратисен период за подновяване.

  Отговорност на заявителя е да се увери, че са спазени изискванията за тройната идентичност (един и същ притежател, една и съща марка, едни и същи стоки и услуги).

  Обикновено EUIPO проверява само дали марките са идентични, а не дали притежателите, стоките и/или услугите са едни и същи.

  Съгласно Решение № EX-05-5 притежателят не е длъжен да подава копие на регистрацията, ако изискваната информация е достъпна за EUIPO на уебсайта на съответната национална служба. Ако не е подадено копие на регистрацията, EUIPO първо търси необходимата информация в уебсайта и изисква копие от притежателя само ако информацията не е налична там.

  Съгласно член 3 от Решение № EX-05-5 копието на регистрацията трябва да представлява: копие (обикновеното фотокопие е достатъчно) на удостоверението за регистрация или подновяване; извлечение от регистъра; извлечение от представителен национален бюлетин; или извлечение/разпечатка от официална база данни.

  Отмяна на предходност

  Притежателят на марка на ЕС може по всяко време и по собствена инициатива да поиска отмяна на претенцията за предходност от регистъра.

  Претенциите за предходност могат да бъдат заличени и с решение на национален съд (вж. Директива 2008/95/ЕО).

  Отмяната на претенция за предходност се публикува в Бюлетина за марките на ЕС. Член  111, параграф 3 от Регламента за марките на Европейския съюз предвижда, че отмяната на предходност ще бъде регистрирано заедно с елементите, посочени в член  111, параграф 2 от същия регламент.

• Вещни права/отмяна на вещни права

  „Вещното право“ (право in rem) представлява ограничено право върху собствеността и е абсолютно право. Вещното право се отнася до правно действие, насочено по-скоро към собствеността, отколкото към конкретно лице, предоставяйки на притежателя на правото възможността да възстанови, притежава или ползва конкретен предмет. Тези права могат да се прилагат за марки или за дизайни. Те могат да се състоят от права за употреба, плодоползване или залози. In rem е различно от in personam, което е насочено към конкретно лице. Най-често срещаните вещни права за марки или дизайни са залозите, или ценните книжа.

  Други примери са на немски език: Pfand, Hypothek; на английски език: guarantees, warranties, bails и sureties; на испански език: prenda, hipoteca; на френски език: nantissement, gage, hypothèque, garantie, caution; на италиански език: pegno, ipoteca.

  Има два типа вещни права, които заявителят може да поиска да се отбележат в досието или да се впишат в регистъра:

  • вещни права, които служат за гарантиране на ценни книжа (залози, такси и т.н.);
  • вещни права, които не служат като гаранция (напр. плодоползване).

  Трябва да бъде предоставена следната информация:

  • регистрационен номер на съответната марка на ЕС или РДО. Ако искането е свързано с няколко марки на ЕС/РДО, трябва да се посочат всички номера;
  • име на притежателя на правото, адрес и националност/държава по постоянен адрес;
  • ако залогодържателят посочи представител — име и служебен адрес на представителя на притежателя на правото;
  • доказателство за вещното право. Вещното право се счита за доказано в достатъчна степен, ако искането за вписване е придружено от някой от следните документи: 1)  декларация, подписана от притежателя на марката на ЕС/РДО, че е съгласен с вписването на вещното право; 2)  искане, подадено съвместно от притежателя на марката на ЕС/РДО и залогодържателя или само от залогодържателя и подписано от двете страни.

  Заявки за вписване на вещни права могат да се подават за марки на ЕС и за РДО дори във фазата на заявяване. Прилагат се същите правила.

  Отмяна на вещни права
  Вписването на вещно право ще бъде отменено или изменено по искане на заинтересованата страна, т.е. на заявителя или притежателя на марката на ЕС или на регистрирания залогодържател. И в двата случая трябва да бъдат предоставени следните данни:

  • регистрационен номер на марката на ЕС или РДО;
  • подробности относно правото, което подлежи на отмяна (да се приложат чрез онлайн формуляра на заявката за вписване);
  • документи, които доказват, че вписаното право вече не съществува, или декларация от притежателя на правото, че дава съгласието си за отмяна на вписването.

  Заявки за вписване на отмяна на вещни права могат да се подават за марки на ЕС или за РДО дори във фазата на заявяване. Прилагат се същите правила.

• Промяна на марка

  Заявката за промяна на марка, т.е. изменение в представянето на марката, трябва да бъде подадена в писмена форма на един от петте езика на EUIPO и за нея се дължи такса. Регламентите не предвиждат разпоредби за промяна на други елементи по регистрацията на марката на ЕС.

  Член  54, параграф 2 от Регламента за марките на Европейския съюз допуска представянето на марката да се промени само при изключително редки условия, а именно само ако:

  • марката на ЕС включва името и адреса на притежателя ѝ; и
  • това са елементите, които подлежат на промяна; и
  • промяната няма да засегне съществено идентичността на марката, така както е била първоначално регистрирана.
• Принудително изпълнение

  Принудително изпълнение е действието, с което съдебно длъжностно лице присвоява имуществото на длъжник вследствие на решение за собственост, получено по съдебен път от ищеца. По този начин кредиторът може да обезпечи своя иск чрез всички стоки на длъжника, включително чрез правата върху неговата марка.

  Вписването на мерки за принудително изпълнение може да бъде поискано от:

  • притежател на марката на ЕС;
  • бенефициер по принудителното изпълнение;
  • съд или орган.

  Формалните изисквания, на които трябва да отговаря искането, зависят от това, кой го подава.

  Допълнителната информация, която трябва да бъде предоставена за заявки за вписване на мерки за принудително изпълнение, е:

  • регистрационен номер на марката на ЕС или РДО;
  • име, адрес и националност на бенефициера и държавата членка по постоянен адрес, седалище или учредяване;
  • ако бенефициерът посочи представител — име и служебен адрес на представителя; или като алтернативен вариант — идентификационният номер, предоставен от EUIPO.

  Заявки за вписване на мерки за принудително изпълнение могат да се подават за марки на ЕС и за РДО дори във фазата на заявяване. Прилагат се същите правила.

• Лицензии

  Лицензът за марка представлява договор, по силата на който притежателят или заявителят (наричан по-долу за краткост „притежателят“) на марка (лицензодател), запазвайки своята собственост, упълномощава трето лице (лицензополучател) да използва марката за осъществяване на търговия съгласно сроковете и условията, посочени в договора.

  Лицензът е свързан със ситуацията, при която правата на лицензополучателя върху марката на ЕС произтичат от договорни отношения с притежателя. Съгласието или толерантността на притежателя спрямо трети страни, които използват марката, не означават даване на лиценз.

  Незадължително съдържание на искането:

  • Посочете дали лицензът, подлежащ на вписване, е изключителен или неизключителен. Ако желаете да впишете изключителен лиценз, в искането за вписване трябва да се направи изявление в този смисъл. Освен ако не сте посочили друго, лицензът се счита за неизключителен.
  • Ако желаете да впишете лиценз, който е ограничен само до някои стоки или услуги, посочете стоките или услугите, за които е издаден лицензът.
  • Ако искането е за вписване на лиценза като териториално ограничен лиценз, посочете частта от Европейския съюз, за която е издаден лицензът. Част от Европейския съюз може да означава една или няколко държави членки или една или няколко административни области в една държава членка.
  • Ако желаете да впишете лиценз за ограничен срок, посочете крайния срок и (незадължително) датата на влизане в сила на лиценза.
  • Ако лицензът е издаден от лицензополучател, чийто лиценз вече е вписан в регистъра на марките на ЕС, посочете, че искането е за подлиценз. Подлицензи могат да се вписват само ако е вписан основният лиценз.

  Забележка: В случаите, когато заявката за вписване е направена само от лицензополучателя, към нея трябва да се приложи копие от лицензионното споразумение или друго доказателство, че лицензодателят е съгласен с вписването на лиценза.

  Отмяна на лиценз

  Вписването на лиценз ще бъде заличено или изменено по искане на заинтересованата страна, т.е. на заявителя/притежателя на марката на ЕС или регистрирания лицензополучател.

  EUIPO отказва отмяна, прехвърляне и/или промяна на лиценз или подлиценз, ако основният лиценз не е вписан в регистъра.

  Ако се цели вписване на отмяната на лиценз/подлиценз, трябва да бъде предоставена следната информация:

  • регистрационен номер на марката на ЕС или РДО;
  • подробности относно лиценза, подлежащ на отмяна;
  • документ, който доказва, че вписаното право вече не съществува, или декларация от лицензополучателя, че дава съгласието си за отмяната.

  Заявки за вписване или отмяна на лицензи могат да се подават за марки на ЕС или за РДО дори във фазата на заявяване. Прилагат се същите правила.

  При подаването на заявка за вписване на лиценз се изискват допълнителни документи. Те могат да бъдат прикачени чрез раздела „Други приложения“ от формуляра на заявката.

• Пълен или частичен отказ

  По всяко време след регистрацията на марка на ЕС нейният притежател може частично или изцяло да се откаже от нея. Отказът трябва да бъде деклариран в писмена форма пред EUIPO.

  Пълен отказ може да бъде заявен и за регистрирани дизайни на Общността.

  Отказите влизат в сила едва от датата, на която са вписани в регистъра на марките на ЕС.

  Ако трети страни (напр. лицензополучатели, залогодържатели и др.) имат регистрирани права върху съответната марка на ЕС, трябва да бъдат спазени някои допълнителни изисквания, преди отказът да може да се впише.

  Ако обаче притежателят докаже пред EUIPO, че лицензополучателят, залогодържателят и др. са дали съгласието си за отказ, отказът се вписва незабавно при получаване на известието.

  Ако притежателят на марка на ЕС предостави доказателство само за това, че е информирал лицензополучателя/залогодържателя за намерението си да се откаже, EUIPO информира притежателя, че отказът ще бъде вписан три месеца след датата, на която EUIPO е получила доказателството.

  Правата на притежателя върху регистрираната марка на ЕС, както и тези на неговите лицензополучатели и други притежатели на права върху марката, отпадат с действие ex nunc на датата на вписване на отказа в регистъра. Следователно отказът не важи със задна дата.

  Отказът има процедурни и материалноправни последици.

  В процедурно отношение, след като отказът е вписан в регистъра, марката на ЕС престава да съществува и всички производства пред EUIPO, свързани с марката, се прекратяват. Материалноправните последици от отказа по отношение на трети страни се състоят в това, че притежателят на марката на ЕС се отказва от всички права, които биха произтекли вследствие на марката в бъдеще.

  Възможен е и частичен отказ от марка на ЕС, т.е. отказ за някои стоки и услуги, за които е регистрирана марката. Частичният отказ влиза в сила едва от датата, на която е вписан в регистъра.

  За да бъде приет частичен отказ, трябва да са изпълнени следните две условия във връзка със стоките и услугите:

  • новата формулировка не трябва да представлява разширение на списъка със стоки и услуги;
  • частичният отказ трябва да включва валидно описание на стоките и услугите.
• Несъстоятелност

  Марката на ЕС може да участва в производства по несъстоятелност, образувани в държавата членка, на чиято територия се намира центърът на основните интереси на длъжника. Ако длъжникът е застрахователно предприятие или кредитна институция по смисъла на Директиви 2001/17/ЕО24 и 2001/24/ЕО25, единствените производства по несъстоятелност, в които може да участва марка на ЕС, са образуваните в държавата членка, в която предприятието или институцията са лицензирани. „Центърът на основен интерес“ трябва да отговаря на мястото, където длъжникът обикновено управлява интересите си и което поради това може да се удостовери от трети лица. В случай на съвместно притежаване на марка на ЕС горепосоченото се прилага по отношение на дела на съпритежателя.

  Под „производства по несъстоятелност“ следва да се разбират колективните производства, водещи до частично или пълно отнемане на права на длъжника и до назначаването на синдик. „Синдик“ означава всяко лице или орган, чиято функция е да управлява или да осребри масата на несъстоятелността или да упражнява контрол върху дейностите на длъжника. „Съд“ е съдебният орган или всеки друг компетентен орган на държава членка, оправомощен да образува производство по несъстоятелност или да взема решения в хода на такова производство. Под „съдебно решение“ относно образуването на производство по несъстоятелност или за назначаването на синдик следва да се разбира решението на всеки съд, който е компетентен да образува такова производство или да назначи синдик.

  В случаите, когато марка на ЕС участва в производство по несъстоятелност, компетентният национален орган може да изиска да се направи вписване в този смисъл в регистъра и да се публикува в Бюлетина за марките на Европейския съюз. Искането следва да се отправи в писмена форма до ЕUIPO. Не е дължима такса.

• Изменения в правилата за използване на колективни марки на ЕС

  При колективните и сертификатните марки на ЕС трябва да бъдат представени правилата за използването им. Това действие ви дава възможност да променяте правилата, ако е необходимо.

  Изменението няма да бъде вписано в регистъра, ако изменените правила не отговарят на изискванията на член  75, параграф 2 от Регламента за марките на Европейския съюз за колективните марки и член  84 от Регламента за марките на Европейския съюз за сертификатните марки, или ако включват едно от основанията за отказ, посочени в член  76 или член  85 от същия регламент.

  Ако изменението на правилата е прието, то се вписва и публикува.

• Определяне, замяна и заличаване на автор на дизайн

  В заявките за дизайн може да се посочва (екип от) автор(и) на дизайна. Правото на дадено лице да бъде посочено като автор е безсрочно. Това действие ви позволява да променяте посочването.

  Вписването може да бъде поискано единствено от притежателя или представителя на дизайна. Дизайнът трябва да бъде публикуван (статус A1) или да е в процес на отлагане (статус A2).

• Други вписвания

  Има други, по-рядко използвани видове вписване, например подлицензи или промяна във връзка с несъстоятелност.

  При подаване на заявки за други видове вписване обикновено са необходими допълнителни документи в подкрепа на заявката; файловете могат да бъдат прикачени чрез раздела „Други приложения“ от формуляра на заявката при получаване на известия за това.